Reading Time: 19 minutes

В днешният уебинар ние от Serpact разговаряме с Теодора Петкова – SEO контент райтър.
Теодора Петкова е позната като автор на съдържание за Мрежата.
Занимава се с писане на текстове от 2010 г., а през 2018 издава първата си книга The Brave New Text.

Интересите ѝ са в областта на Семантичната Мрежа, интертекстуалността и съдържанието в Мрежата. Пише основно на английски в блога си: teodorapetkova.com и в уебсайта на книгата си: thebravenewtext.com .

Диалогът в онлайн съдържанието с Теодора Петкова

Темата на дискусията ни е: Диалогът в онлайн съдържанието с Теодора Петкова.

Преминаваме към въпросите:

Борислав Арапчев: Здравейте на всички, днес аз съм много щастлив, защото за първи път ще разговарям с една дама от българския дигитален маркетинг…

Моят първи въпрос към всеки от нашите гости винаги е свързан с началото на неговата дейност в областта на дигиталната сфера. Затова и първият ми въпрос към Теди е: Кажи ни как навлезе в сферата на дигиталния маркетинг?

Теодора Петкова: Първият отговор на всеки е „работих за Оги Младенов“… 🙂
Борислав Арапчев: Да, за половината от колегите това е така… 🙂

Теодора Петкова: Ами аз не навлязох в дигиталния маркетинг, а навлязох в желанието си да пиша текстове…

Преди години имаше една обява, че се търсят хора, които трябва да пишат много текстове. Аз кандидатствах и по някаква незнайна случайност се озовах при Оги Младенов… После писах много за него покрай другата си работа – странно, но тогава преподавах латински, работех в един кол център…, обаче това ме дърпаше… А и Оги също ме дърпаше, защото неговите задачи бяха интересни – трябваше да произвеждам супер много текст…, а пък аз не мога да пиша някакви съвсем големи тъпотии…

Борислав Арапчев: Какво си писала за него? На какви тематики – това е много интересно?

Теодора Петкова: Как да ти кажа сега– за най-различни неща … за хлебарки … за пожарогасители беше най-яко – тогава открих силата на често задаваните въпроси … Изобщо – откривах топлата вода през цялото време … Писала съм и за климатици, за килими … за хамали също … А първото ми писане на английски също беше много яко – за пърсънъл трейнинг, лични треньори май се наричат… И по едно време се озовах в офиса на Оги за една година – тогава почнах да мисля за себе си, че аз всъщност се занимавам със SEO и всъщност съм SEO контент райтър, каквото и да означава това…

Борислав Арапчев: Ако един текст се прави добре и от специалисти като тебе, това може да стане много успешно и може да доведе до много добри резултати… Казвам това защото има много хора, които казват „аз пиша…“. Да, ама да се пише за Гугъл или за потребители, принципите са по-различни и въпросът е не да пишеш просто нещо си там…
Като въвеждащ към нашата тема въпрос искам да те питам: Какво целим с текста, който подготвяме и пишем – да информираме човека, да му продадем нещо или да му помогнем, или всичко това заедно?…

Теодора Петкова: Да. Много готин въпрос…
С текста, който подготвяме, целим ДА СЛУЖИМ!
Това трябваше да бъде последното изречение на едно малко по-скоро по-дълго говорене за това, че…

Всъщност, какво целим с един разговор?

Различни са ни целите… Затова, когато говорим за целта на един текст – да! може да има много цели и да! Ние трябва и може да имаме много текстове с различни цели, за да можем да изградим една мозайка от текстове, която да сглобяваме по начина, по който искаме да ни възприема човека отсреща. Тази мозайка я сглобяваме и ние, (можем да го наречем „стратегия за съдържание“, в редакторския си календар – първо го промисляме и виждаме кой текст какво цели, кой текст в какъв контекст ще бъде ) и тази мозайка трябва да я мислим, и като човека, който сам трябва да я сглобява тази мозайка…

Струва ми се, че целта на един текст, когато мислим за нея, е добре да помним, че човекът срещу нея също има цел. И колкото по-добре ние осъществяваме неговата цел, колкото по-добре задоволяваме неговата потребност, толкова по-хубаво за нашия текст… И така, ние си полагаме една цел, и знаем, че човекът отсреща също има СВОЯ цел…

Борислав Арапчев: В нашата област се говори, че когато човек търси нещо във мрежата, той по принцип има три цели.

Едната цел е информационно търсене – например да се получи информация как се прави пица, какви са съставките ѝ, начинът на приготовление и т. н. …

Втората е транзакционно търсене – откъде да се поръча пица, от кой сайт или заведение… т. е. целта е поръчка …

Третата цел е локално търсене – когато искам да намеря пицарията или мястото ѝ…

Теодора Петкова: Да, ти добре описа процеса, аз не съм склонна да мисля така, знам, че вие мислите така и харесвам структурата…Но аз не мисля така и искам да споделя моя опит за писането…

Когато пиша, някаква интернет-река минава покрай нас. На мен обаче ми е трудно да мисля, че пиша само текст, който цели транзакция… Транзакцията никога не е отделно от интеракцията, т. е. нишките на пазара винаги са свързани с нишките на социума. Ние сме един голям пазар и един голям разговор. Това не го казвам аз, казва го един много як манифест, който отбелязва, че мрежата променя така нещата, че пазарите са разговори… (пазарите се превръщат в разговори), т.е. в мрежата се говори за всичко и ако ти говориш … бла-бла-бла … и разни транзакционни неща…няма как да стане това, което аз търся с текстовете си – желание да се общува с мен, търсене …

Борислав Арапчев: Разбира се, ако в текста само повтаряш „купи пица“, „купи пица“, „купи пица“… става мегадосадно … На конференциите Оги непрекъснато предупреждава – ако пишете текст за своя магазин в този текст трябва да кажете на клиента ЗАЩО да купи този продукт и защо да го купи ОТ ТЕБ, т. е. трябва да се опишат предимствата на пицата, колко и с какво тя е хубава и защо е по-хубава ТУК, а не в пицарията през две преки…

Теодора Петкова: Да, няма какво да говорим повече – Оги го е измислил дигиталния маркетинг… Няма какво друго да се каже …

Борислав Арапчев: Да. Той е икона…

Теодора Петкова: Да …, това е много хубава вметка …

Но нека все пак да кажем така – транзакционно търсене – то пак е само част от мозайката …Имам едни контент картички… пред всеки мой текст аз си правя едни картички (някои хора от моите колеги, с които съм говорила, не приемат това – казват, че налагам структура преди да тръгне потока на писането… ). Но на мен тази структура ми трябва, за да си представя така наречения „комуникационен сценарий“…

Ако трябва да отговоря на въпроса как се пише за транзакционно търсене и как за информационно – ами ПРЕДСТАВЯШ СИ ГО – в единия случай си представяш, че клиентът е в началото на търсенето си, а в другия случай си го представяш, че е в края и вече е готов да купи… и тогава какво би му казал…

Това да си представиш много помага при писането… това представяне е много полезно…
Искам да покажа една диаграма на екосистемата в която се намира човека, когато проучва, когато купува въобще в мрежата и … нека не забравяме основното нещо, което искам да кажа днес и на теб, и на хората, които ни гледат… Всички знаем, че дигиталният маркетинг е само една малка-малка частица от всичко, което ни се случва… И колкото по-добре вплетем нашите дигитални усилия в тази огромна плетеница на живота, толкова по-безпроблемно ще стават нещата…

Ето го нашия къстъмър… това е човекът, който трябва да си представяме, когато пишем, огромните възможности, пред които той е изправен… Този човек не получава информация само от нас и от уеб-а… Естествено е, че пита други хора, чете на други места, облъчван е с послания… Дори да ти е супер готин текстът, ако бизнесът ти е тъп, не тъп, а по-точно казано, по-затворена система, която очаква да бъде едно нещо постоянно винаги, да продава и … толкова … А всичко сега, в условията на мрежовото общество всичко е много взаимно свързано и обменът трябва да е непрекъснат… Няма как да стане иначе…

Борислав Арапчев: Да, ти си права, сайтът за пиците може да е страхотен, да е написан идеално, но обслужването по телефона да е лошо – да се доставят бавно, а момчето на телефона, което приема поръчките, да се държи грубо. Всичко това може да срине онова, което е постигнато с текста…

Няма само текст и само сайт – нещата са едно цяло и онлайн и офлайн… Сещам се за Дейвид Амерланд, който на конференцията в София предупреди – „… не гонете бърза поръчка! Влиза човекът, продавате му едни маратонки и го изритвате през вратата … Ако целите дългосрочно отношение и комуникация с него, той ви става лоялен фен за дълго и поръчва години наред от вас, защото сте изградили с него емоционална връзка и ставате приятели с клиента си… Така е с големите фенове на Apple/Mac/iPhone и на други марки… “

Теодора Петкова: От тук искам да отида още една стъпка напред и за мен и за хората, които пишат, за моите колети – трудността да бъдеш автентичен в комуникацията и в писането, когато работиш за бранд и когато работиш в голям екип, т. е.трябва да сте на една страница всички, за да можете да имате един глас…

Ти казваш – аз искам да имам доверие на бранда… Точно така! Брандът трябва да има човешко лице. Само че какви процеси стоят зад това човешко лице??

И ето, тук виждам един въпрос на Здравка Ненова: Как един копирайтър се сдобива с потребителския инсайт, за да може по-правилно да го коментира в статиите?

Това е един много хубав въпрос и много хубаво начало и среда на писането… Аз лично се сдобивам с такова впечатление през форуми и чрез рисърч, и чрез живото общуване за този продукт, и за това нещо… Когато пиша за някого, много говоря с хората, които стоят зад този продукт и също говоря с най-различни хора по различни поводи, несвързани с това. Колкото повече гледни точки, толкова повече богатство, толкова по-хубава статия, която ДА СЛУЖИ…

Борислав Арапчев: Да, ако си пипнала продукта реално в ръцете си – дали е козметика, храна или дреха, или ако е хотелска услуга, ти си отишъл да спиш в този хотел – ти от първа ръка имаш преживявания и можеш да ги опишеш, да ги разкажеш по-истински, а не да си измисляш…

Теодора Петкова: Да, преживявания … Да, да – отговорът е, може би, такъв: форуми, отворени коментари задължително на блоговете (нещо, което компаниите не искат да правят) …

Борислав Арапчев: … може да има хейт, негативи, някой трябва да се занимава с това …
Теодора Петкова: Да, но това го има и в истинския ти магазин, спираш ли, затваряш ли вратата?

Борислав Арапчев: …да, абсолютно си права! Това е и една забележка към бизнеса, че трябва да поддържат диалога (диалогичността) с техните клиенти…

А ето и един от моите въпроси: Текстът с кого трябва да говори и как трябва да говори? Предполагам, че с потребителя, но по какъв начин? …

Теодора Петкова: Аз погледнах твоите въпроси предварително и ми се иска да отговоря синтезирано:

С кого говори текстът? – Говори на първо и на последно място с човека отсреща! Обаче преди това говори с организацията зад себе си… в случая, човекът, който пише, говори с всички заинтересовани и с всички, които са свързани с този текст – дали това е отдел Продажби, или това е Пиар отдела – … много е трудно, трябва всички да се съберат и да се разберат: какво искаме с този текст, какво искаме да кажем?

Значи говори първо вътрешно организационно и второ – говори с роботчетата …

За локалното търсене искам да вмъкна следното – при локалното търсене наистина няма за какво да пишеш, тук има да описваш данни – това, което имаш да го кажеш, да го кажеш на машински … И противно на това, че машините ще ни завземат и колко са умни машините … , ами не!, те са едни обработващи машини… Засега на български малко по-спокойни са нещата… Наистина могат да правят велики неща, но… какво от това?! Т. е. за тези, ежедневните ни дейности, най-много да ни помогнат да ни намерят нещо, да опишем нещо… ОК!! Текстът говори с тях за това, обаче най-много текстът говори с човека отсреща и го подканя да бъде желан…

Борислав Арапчев: Тази душевност и емоция няма как машината да изрази в текста, една машина няма как да създаде емоционалността на разговора на текста с човека …

Теодора Петкова: Да, защото ние се свързваме чрез емоцията, само че това не трябва да бъде някаква изработена и подправена емоция … Когато пиша, аз наистина се вълнувам за човека отсреща… Знам, че това може да звучи супер странно, но мисля, че всеки, който обича работата си, знае, че чувството, интуицията те водят и са най-силното ти оръжие в писането… Това не значи да пишеш някакви чаршафи…

Наскоро разбрах, че в журналистиката това се нарича шрифтови пустини… т.е. един вестник, целия изписан, но без заглавия, без форматиране… Но ако емоцията ти, ако желанието ти да помогнеш на другия те водят, те ще знаеш, че в мрежата трябва да форматираш, трябва да пишеш по-кратки параграфи… Трябва да имаш call, трябва да имаш call to action, какъвто и да е той … Ти служиш на човека отсреща, но естествено, служиш и на себе си, на своите бизнес цели…

Да отговоря ли на Борислав Кирилов?

Борислав Арапчев: Да, разбира се, интересът е много голям и има много въпроси …

Теодора Петкова: Борислав Кирилов пита: Трябва ли да се пише ангажиращо за всеки етап от фунията на продажби по отделно или цял увличащ текст търсещ директна конверсия и кога?
О-о-о, какъв въпрос?!? Въпрос за три статии…

Да! Трябва да се пише ангажиращо!
Цял увличащ текст ???…
Аз не харесвам тези текстове, аз не пиша така!

Зависи … В началото, когато искам да заинтригувам някого – много дълъг текст, защото наратива и цялото това отговаряне на темата го изисква … После, когато си на по-близък етап, разменяш думи и разговорът става по-накъсан, т. е. можеш да си позволиш кратки и ясни неща … Така ми се струва … За жалост аз нямам формули, не обичам формулите …

Борислав Арапчев: Понякога трябва и на усет да се правят нещата… Има разлики и специфики според дейността, която се показва и рекламира … Но ти се беше заканила да ми обясниш и убедиш, че дигиталният маркетинг не е нито дигитален, нито маркетинг… Помниш ли?

Теодора Петкова: Спомням си… много е трудно, но искам да го направя, защото вярвам, че това е общуване, че мрежата е нов тип комуникация и „дигитален маркетинг“ е нещо, с което обозначаваме едни дейности, които винаги сме ги правили – разговор, преценяване на ситуацията – така наречената комуникативна компетентност … Това е да се съобразяваш с човека отсреща, да се съобразяваш с контекста и третото нещо е интертекстуалност – тя не е на дигиталния маркетинг – интертекстуалността, текст да говори с друг текст.

Борислав Арапчев: Това беше и следващият ми въпрос: Какво е интертекстуалност?

Теодора Петкова: Интертекстуалност е термин от литературознанието… През 60-те години Юлия Кръстева го въвежда и там тя говори за това, че всеки текст започва и свършва с друг текст… Аз понеже обичам да гледам на мрежата като огромен корпус от текстове, свързани с данни, си представям, че всеки текст започва и свършва с друг текст в линк или с друг хипертекст, т. е. мозайката от текстове става една проследима картина на екосистемата, която представяш.

Борислав Арапчев: Сетих се, че беше споделила нещо на Тим Бърнърс Лий за линковете… Базово при нас, SEО специалистите, е, че ние трупаме линковекъм сайта на клиента, сайтът се качва и всички са щастливи… Но той разглежда линковете от друга гледна точка – те правят логически връзки, продължават един текст с друг, защото прехвърлят, обогатяват това знание, което е носил текстът, темата се развива, ако искаш да прочетеш още – виж тук! … ако искаш още – тук … и това е много ценно … И той казва, че ако ти не слагаш линк, обедняваш мрежата реално, защото я лишаваш от тази свързаност…

Теодора Петкова: Да, вече имам отговор!!!

Дигиталният маркетинг не е дигитален и не е маркетинг, а е свързване на знанието ни, на опит, на мълчаливо знание … и на желанието за обмен, този постоянен обмен …

Борислав Арапчев: Реално имаме една цифрова среда, медиатор, интернет, но от единия край си ти, а от другия край съм аз… от единия край е бизнесът, хората от бизнеса, а от другия край е клиентът им и това служи за връзка между тях, но целите им са пак същите – да купят дреха, да получат някаква услуга, те да им разкажат за нея … и т. н. Всъщност това не е дигитално, това пак е човешко си мисля…

Теодора Петкова: Да, така е! Но тезата ми, че дигиталният маркетинг не е нито дигитален и нито е маркетинг, малко издиша, малко е повече е говорене, но може да се защити, само че трябва повечко мислене …

Борислав Арапчев: Не, много си е добра тезата… Като се замисли човек, стига до извода, че ние все пак и в 21-ви, 25-ти и в 30-ти век си оставаме хора, общуваме си и горе-долу искаме едни и същи неща…

Сега напоследък много започна да се говори за машин лърнинга, Гугъл развиват такива неща, други софтуери… Какво би ни казала за machine learning?

Теодора Петкова: … че работата е много дебела там… Аз не мога да говоря за това само от себе си… Пак ако трябва да го обърна към текстовете, това за мен означава, че машините, алгоритмите се тренират на все по-големи корпуси от текстове. Машините започват да достигат до още по-дълбоки слоеве на текста отвъд представимостта му като стрингове… Това, което машинното обучение ще ни даде и ни дава е прецизността на свързването между човека, който изписва нещо и човека, който е написал нещо… И все пак, ако трябва да вложим малко дълбочина, тук съм приготвила една графика, която показва какво прави едно алгоритъмче… Това е от книгата Social Machines на Джим Хендлър. Това е човека, когото наричат Папата на семантичния уеб… Ако Тим Бърнърс Лий е Бога, Джим Хендлър е Папата … 🙂

Тук на схемата той много добре обяснява как на един алгоритъм като му е дадена задача, като му е зададен въпрос (нека да си го представим като заявка за търсене), той започва да обикаля различни кабинети и да събира информация… Първо влиза в кабинета на текстовия анализ, за да разбере какво означават тези думи, после отива в кабинета на контекста на човека, който търси, после отива в база данни, започва да рови в различни бази данни… и така от кабинет на кабинет събира необходимата информация и „изплюва“ отговор.

Борислав Арапчев: Има един пример относно персонализацията – както ти каза, това е вторият кабинет… В първия кабинет алгоритъмът разбира какво означава думата… , та примерът е с думата „ЯГУАР“ – има животно ягуар, но има и автомобилна марка ягуар… Втората стъпка на алгоритъма е да види кой и какъв е човекът, който търси с тази дума, какви са неговите интереси, неговият бекграунд, да види дали той се интересува от природата и животните и тогава да му покаже резултати за животното ягуар, или ако този човек е фен на автомобилите, да му покаже всичко за автомобила ягуар, историята на колата, части, модели и т. н. Така заявката става различима според интереса на търсещия…

Теодора Петкова: Да, така е … Искам да довърша за семантичния слой – машината се обучава кое какво е – това е семантичният слой и идеята на Тим Бърнърс Лий за семантичната мрежа е машините да разбират съдържанието, т. е. това, което слагаме в уеба да не е само стринг, някакво парче код, а да е свързано с много други неща, за да може да бъде разбрано…

Ето твоя пример с ягуара – ако думата ягуар е свързана с животни…

Борислав Арапчев: …се свързва с трева, храна и т. н. , ако е животно… Ако е кола, автомобил – с масло, гуми и пр., които при животното ги няма…

Теодора Петкова: … но алгоритъмът за да разбере това му трябват тагове, семантични тагове, които описват съдържанието, описват нашия текст и го правят достъпен за машината…
Тук само споделям как изглежда един текст отвътре – ето тази схема на мен ми прилича много на интертекстуалност и затова говорих много за тази интертекстуалност… Тук не се вижда добре на картинката, затова ще шерна линк… , но думичките са свързани помежду си, концепциите са свързани и с колкото повече думи и концепции отговаряш с твоя текст, текстове, с мозайката си от текстове, толкова по-богат ставаш и лесен за разбиране от машината…

Борислав Арапчев: Да!

Теодора Петкова: Хайде сега да видим и въпроса на Димо Белов – често в статиите за писане на съдържание всичко се генерализира, дават се едни рецепти като библейски правила, важащи за всичко. Според мен всяка ниша, всяка микрониша си иска …определен тон, текст, контекст. Как се справяте с намирането на най-подходящия тон за вашите потребители. От конкуренцията, от преки наблюдения на реакции?

Много се радвам, че мога да отговоря на този въпрос без да говоря разни сто неща … 
… справяме се с документ, в който се регламентира тона на войс, (на нашия глас), как ще говорим на потребителя, зад този документ стои говорене с човека …

Ако организацията се състои от много хора, събират се съответните хора, отваряме този документ и започваме да говорим: какво искаме да кажем, с какво семантично поле искаме да ни свързват, как говорим за себе си, с какви думи и как искаме да ни възприемат? Всичко това се преценява предварително и след това се следва! Аз лично така се справям…

Когато клиентът е по-малък, това е странно, някои хора се чудят, но някои се кефят на това, защото в това те виждат, че човекът, който ще ти бъде ГЛАС, който ще пише за теб, иска много добре да чуе твоя глас, да чуе как ти говориш на хората…

Борислав Арапчев: Това е много важно! Логично е, защото когато си в университета, имаш един изказ, едно ниво на разговор, в кръчмата имаш друго, в сервиза на автомобили – трето… За да има чуваемост и добра комуникация, тонът и изказът трябва да е според средата и според нишата, за която се говори… не може на фенове на автомобили да говориш в университетски стил отвисоко, защото те няма да те разберат и ще се дразнят и обратно… Димо ти зададе много добър въпрос и ти му отговори много добре…

Теодора Петкова: Аз го чакам него на уебинар … 🙂

Борислав Арапчев: Подготвяме го скоро … Димо да се стяга! … 🙂

Кажи ни за твоята книга TheBrave New Text, ти доста време я писа. Какво се говори в нея? Ние можем да пуснем линк към нея, за да може човек да си я купи, да я ползва като помагало…

Теодора Петкова: Като помагало няма да може да се ползва. Може да се ползва като вдъхновяло… 🙂 🙂

Борислав Арапчев: Супер! Това е по-добре от помагало дори…

Теодора Петкова: В книгата ми се говори за това, че в мрежата постоянно тече текст и че ние сме интертекстуални същества… Наистина я писах много време, но беше много хубав опит и покрай нея научих много неща…

По-нататък също разбрах, че има такъв термин от професор Богдан Богданов – той говори за това, че ние сме междутекстови същества… Текст е разбирано в по-широкия смисъл – и на речта, и на различни знаци, наредени един до друг или разбъркани…

Темата е доста встрани от контент райтинга, т. е. за мен е много вътре, но не знам как да обясня в прекрасния нов текст, как можеш да си продадеш косачката… на някого… 🙂

Борислав Арапчев: Значи пак ще стигнем до иконата на дигиталния маркетинг в България Оги Младенов – ЗАЩО да купя косачката и ЗАЩО да я купя ОТ ТЕБ? … 🙂

Алекс Божинов пита: Когато пишеш инструкции или насочващи съобщения в софтуер как е най-добре да се пише на ТИ или Вие?

Теодора Петкова: Това е много често задаван въпрос от мои клиенти, но никога не зная как да отговоря…

Първият ми отговор е, че трябва да си консистентен…(много дискретен, внимателен). Мен лично „ТИ-то“ ме дразни…

Борислав Арапчев: … малко свойски звучи …

Теодора Петкова: Да, но и ВИЕ с главна буква – „Вие“, също ме дразни… Аз бих сложила ВИ, но в множественото му число – „ви“… т. е. идеята е, че вие сте един сегмент от хора, на които ние служим… и „ви“ малко подканя към идеята за общност… Така че аз бих говорила на „ви“…

Борислав Арапчев: Някои като видят Вие с главна буква се дразнят, че това уж било остатък от соц-а …

Теодора Петкова: Да, може би от соц-а, но аз лично го приемам като едно държане, което не подхожда на мрежата, която е отворена и свободна… Твърде строго и официално е за мен това „Вие“ … не мисля, че показва уважение, мисля че показва фамилиарничене по-скоро…

Борислав Арапчев: Да, на единия край „Вие“, на другия – „ти“… В английския го няма този проблем както при нас… там това покрива и двете… и тука се налага това „ти“, което е по-свойско и по-близо.

Теодора Петкова: Аз разбирам защо той пита това… защото това са инструкции, това е едно съобщение, което виждаш, когато работиш…

Борислав Арапчев: … трябва да натиснеш тука, да направиш това и това…

Теодора Петкова: Но все пак ми се струва, че трябва да има малка дистанция … и тя да е обусловена от едно „ви“…

Борислав Арапчев: Съгласен съм… Все пак много от потребителите са нови и те не познават създателя на софтуера, не е хубаво да си заговорят на „ти“ като близки приятели… т. е. трябва да е нещо междинно- нито префърцунено, нито съвсем приятелско, и с уважение …

Теодора Петкова: Ако има нещо приятелско, то трябва да бъде закачка в самите думи … Знам, че звучи странно като препоръка за инструкции за софтуер, но все пак и там може да се влезе в едно неформално общуване не през „ТИ-то“, а през по-трудното структуриране на инструкциите… Но това трябва да го видя и да го измисля, така не мога…

Борислав Арапчев: Аз съм виждал в браузъра на Мозила да влагат на доста места хумор, което прави много добро впечатление … освежава, излиза се от скучния тон и ти става една идея по-готино и забавно… когато ти казват – „закусѝ тази сутрин с бисквитките“, вместо „изтрий бисквитките“, примерно… нещо такова, каквото аз си го измислих в момента… 🙂  … но ти става готино… 🙂

Кажи ни сега как виждаш прогнозите за бъдещето? Ако правим по-дългосрочен план занапред, как трябва да подготвим и планираме нашата стратегия, какво да заложим в нея, има ли такъв вариант, за да сме в час с промените?

Теодора Петкова: Да има и той е много труден, поне за мен… За мен това е трудно, но вече започвам да се занимавам с това – наричат го СТРАТЕГИЯ НА СЪДЪРЖАНИЕТО, това е съдържанието, но на по-високо ниво. Стратегия, която мисли съдържанието на кутийки, на парче… съдържание, което не само се пише, но и се дизайнва… Идеята пак е, че ще има твърде много платформи, които ще представят твоето съдържание и ти трябва да го разпишеш, да го промислиш на малки парченца, които трябва да се сглобяват според нуждите на потребителя…
Това си е цяла дисциплина Content Strategy (СТРАТЕГИЯ НА СЪДЪРЖАНИЕТО) и Content Engeneering се нарича, което изисква много воля в организацията… Това е тотална промяна на начина по който мислиш за съдържанието, защото ние често си говорим за съдържание без да говорим за вътрешното съдържание, за съдържанието на интранета на организацията, за това как си говорят хората вътре, какъв достъп имат до съдържание вътре в компанията…

Не си говорим достатъчно често и за съдържанието, обслужващо хора, които вече са клиенти… И понеже ако почнеш от самата ядка на това – КАКВО СИ, ЗА КАКВО ГОВОРИШ и КАК текстовете обслужват продуктите и услугите ти, тогава вече по-лесно може да се адресират тези предизвикателства на различните платформи, на войс сърч (гласовото търсене), на холограма, както обичам да си мисля, на персоналните асистенти…

Как да си готов за по-нататъшното развитие?

Тук е много важно да разбереш как съдържанието ти се разделя на части, как се структурира и с какви данни ще го описваш …

Но това е ужасно сериозно и трудно и не знам как ще стане…

Борислав Арапчев: Ами аз го виждам като нещо, което да ни държи постоянно нащрек, да следим новостите и да се адаптираме спрямо тях… Просто няма друг вариант! Областта, в която работим е много динамична…

Теодора Петкова: Така е…

Борислав Арапчев: Прогнозите за войс сърч например са, че това ще нарасне… Появява се цяло едно поколение деца като твоето и моето примерно, които още не могат да пишат, но могат да направят гласово търсене и кажат “пусни ми Маша и мечока!“ или „къде мога да си поръчам пица?“…, а ние съответно трябва да нагодим сайтове или платформи към това търсене… Може би най-базовото е да се създаде един кратък уводен текст, за да може Гугъл или друга търсачка да го извежда като отговор и вече надолу да се разгърнем повече, тъй като знаем, че войс сърчът (асистентът или телефонът ни) ни връща 2-3-4 реда в отговор… Това трябва да го планираме…

Теодора Петкова: Ето още нещо пак за бъдещето … Когато правиш войс сърч и когато си напред, и си се усетил преди това, ти вече ги имаш тези данни структурирани – искам да кажа, че това са хората от WordLift, с които имах щастието и удоволствието да работя миналата година … – това е един платен плъгин…

Всяко съдържание, което правиш в уърдпрес, плъгинът го описва със семантични данни и това ти помага… Има няколко кейс стъдита, които показват, че това вдига трафика, намалява баунс рейта и увеличава интереса на потребителя… А освен това, когато алгоритъмът зад войс сърча дойде да гледа какво имаш на сайта, той го вижда подредено и готово… Нека си представим така тази екосистема текстово… : аз съм супер, пиша много добре, но зад мен трябва да има човек, който структурира това …

Борислав Арапчев: Струва ми се, че ти си донякъде запозната с Онтотекст, този инструмент, който мисля, че е българска разработка… Какво знаеш за него?

Теодора Петкова: GraphDB ли? …Тук ще ти кажа нещо, което щях да ти споделя с теб офлайн …
В онтотекст има един страхотен човек, който се казва Милен Янкулов, той е маркетинг директор там, той е супер отворен към такива неща, прави чудесни content road map за тяхното съдържание в блога и там той не пише директно за технически неща, пише за визионерската част на семантичните технологии, а GraphDB е техния така наречен знаков продукт – това е нещо готово, което те показват и можеш да свалиш или да купиш с различни лицензи, и то е всъщност един огромен knowledge graph.

Основата на онтотекста води началото си още от БАН, т. е. Атанас Киряков и компания, дружина, са почнали да говорят още през 90-те за семантични технологии, как те се отнасят към текста и как могат да служат на текста…

Всъщност онтотекст имат страхотни клиенти като Файненшъл таймс, Би Би Си и куп компании, които се занимават със съдържание…

Борислав Арапчев: Да. Имаш пак въпрос от Димо Белов, който е в две части – той казва, че Майкрософт сега са иноваторите в много неща и дърпат напред технологично… Те избират система да си отворят цялата документация и съдържание от типа на Уикипедия, като дават на потребителите възможност за редакция.

Вече потребителят интерактва не само през „форум, коментари“, а директно може да редактира самото съдържание. Какво мислиш за подобно отваряне?

Теодора Петкова: Положително, за мен, това е пътя напред… Колаборативност…, съдействие и съучастие … Чета сега една много яка книга – DigitalCultures – Цифрови култури – се казва …
Една от идеите на така наречената дигитална култура, разграничена от принт културата или културата на печатните издания, носи със себе си това, че колдъра не е колдър сам, той е колдър с другите, той прави парченца и дава и на другите също да творят с тези парченца …

Борислав Арапчев: Те обогатяват, развиват, допринасят и правят продукта все по-добър и по-добър …

Теодора Петкова: Да, различната гледна точка за това е дали компанията е готова да бъде толкова отворена…

Какво поддържа една компания отворена система, как може да убедиш някой, че трябва постоянно да съществува в динамизъм??? Трябват много хора (така наречените вътрешни публики) да привлечеш пак със съдържание, между другото, да ги привлечеш да работят заедно с теб и да бъдат отворени…

Борислав Арапчев: Изгражда се една общност около бранда като верни фенове…

Теодора Петкова: Тук е добре да помислим – има една теория на Ричард Флорида, теорията за креативния капитал, че това е най-големия капитал – това, за което и Димо говори…

Борислав Арапчев: Да, ние сме към края на нашия уебинар… Искам да благодаря на Теди, че откликна да участва в разговора ни днес, за това, че беше доста полезен…
Благодаря и на нашата аудитория за полезните въпроси, които обогатиха всички…

Теди, имаш ли някакви последни думи или послания към нашите гости?

Теодора Петкова: Да, искам да благодаря на Здравка, на Борислав, на Александър и на Димо, че зададоха такива хубави въпроси, че си представиха, че аз бих могла да отговоря на тях …

Също да благодаря и на теб, че ме покани и да кажа, че много се радвам на това начинание, че правите такъв хубав текст и правите мрежата по-добър текст…

Борислав Арапчев: Благодаря ти и аз отново! Скоро ще обявим в нашите Serpask видеосерии следващия ни гост.

Всичко добро и чао – до нови срещи!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.