SEO за средни и големи компании с Лили Грозева

В днешният уебинар /12.02.2020/ ние от Serpact разговаряме с Лили Грозева от Verto Digital. Темата на дискусията ни е: „SEO за средни и големи компании„.

Преминаваме към въпросите:

Борислав Арапчев: Здравейте, колеги.

Аз съм Борислав Арапчев, SEO стратег в агенция Serpact, имам над 16 годишен опит в SEO. Специализирам в стратегии, локал SEO, брандинг и съдържание. Искам да благодаря на спонсорите от агенция Serpact за цялата организация и техническата подготовка по уебинара.
Много съм щастлив, че днес наш гост е Лили Грозева. Здравей, Лили.
Лили Грозева: Здравей …

Борислав Арапчев: Днес ще разговаряме с Лили за много полезни неща, но нека преди да ѝ дам думата, да я представя накратко с няколко изречения.

Лили е част от SEO индустрията в България от доста години, реално от 2006 г., като нейния акцент е личната видимост за световните пазари основно. Експертизата обхваща техническо SEO, органично позициониране, анализ на трафика, автоматизация на маркетинга, събиране на данни, анализи на иновативни и бизнес модели. Виждате доста широка експертиза, много широк обхват на нейните знания и умения…

Тя работи в Tax Back Group, Mag Studio, Телерик, Прогрес, в момента е част от Verto Digital. Здравей, Лили. Как си?

Лили Грозева: Здравейте на всички. Добре съм. Благодаря за поканата…

Борислав Арапчев: Много се радвам, че се отзова. Днес ще си говорим за много полезни и практически неща… Винаги задавам към всеки наш гост първо въпроса: Как навлезе в дигиталния маркетинг? Как стартира в тази област, как се получиха при теб нещата? Това е интересно за всички да го чуят…

Лили Грозева: Ами как? По погрешка 🙂 …

Тогава бях доста по-млада и кандидатствах по една вътрешна обява в Tax Back Group, където работех тогава, без да имам никакъв хабер за какво кандидатствам… Аз си въобразявах, че едва ли не ще разпределям инбокса на компанията – кой с какъв имейл… кой клиент да хване, какво е писал, какво не е писал и така нататък… и то, всъщност уеб проектите и имейлите за едно и също… Обаче отне ми само 48 часа за да разбера, че много жестоко съм се объркала за какво става въпрос… И така стартирах… Преминах едно бързо вътрешно интервю със SEO-то ни, което беше тогава и, общо взето, интервюто беше – колко много искаш да учиш и колко можеш да издържаш на напрежението и ето ти, стартирай работа…
Около 20 минути след като ми каза, че имам работа, получих един имейл, с който ми стана съвсем ясно, че грешката, която съм направила е много голяма…

И така… така стартирах в общи линии…

Иначе, чисто като профил, за последните петнадесетина години се въртя между инхаус агенция и фрийленс, което напълно ме поддържа будна доста и второ, ми даде едно 360 преглед на SEO услугата – как може да се предложи и какви нужди има от различни гледни точки: как изглежда тя (SEO услугата) от гледна точка на агенция, как изглежда тя от гледна точка когато си инхаус SEO в дадена компания, как изглежда ако си фрийленсър, т. е. външен консултант за дадена компания… и, смятам, че много е добре за мен да се въртя в тоя, дервишкия цикъл… на инхаус агенции…

Борислав Арапчев: Благодаря ти.
Знаем, че в самата бизнес сфера на SEO дигитален маркетинг в България има много фрий ленсъри, много специалисти, докато компаниите, които са средно и високо ниво, голямо ниво с по-големи екипи и повече департаменти, са сравнително по-малко и точно за това днес ще си говорим…

Какви са, според теб, спецификите на Enterprise SEO на средна и средно голяма компания? Там вероятно има някакви особености и разлики от това, когато е агенция от 1-2 човека? … Какво е твоето наблюдение?

Лили Грозева: Да, със сигурност ДА! Има чувствителни разлики… Още в първата ми работа, когато стартирах в Tax Back Group през 2006 г. (те тогава имаха 16 уебсайта, седем цифрено ревеню минаваше като онлайн транзакции през сайтовете, т. е. рискът беше много голям…, тогава те бяха компания от над 400 човека…), моят старт бе такъв, че аз започнах с Enterprise – аз нямах шанса да се науча на някой сайт за еклери или за нещо друго, за да го съборя три пъти и да видя какво ще стане… Аз положих доста усилия, първоначално базирани на моя страх какво може да се получи на този сайт и да не направя някоя беля… Стартирайки по този начин, ми се удаде възможност да работя по някои доста големи сайтове. Работила съм и на по-малки, разбира се…

Може би Enterprise не е точната дума, защото на мен ми беше трудно да дефинирам заглавието на уебинара, тъй като хората имат различна представа какво е Enterprise… Аз под Enterprise по-скоро разбирам сайт, който е доста голям – това е сайт, който има повече от десет хиляди страници. А една компания, която се води Enterprise или е средна и голяма компания – обикновено това е компания от 100-150 души – но по-характерно е, че в нея има обособени екипи, които предлагат нужния SEO ресурс вътрешно. Какво означава това? Естествено има дижитъл маркетинг екип, той може да бъде от 1-2-3 души, но го има. Има, примерно, много често уеб девелопмънт екип, съпорт звено и т.н., т. е. тези ресурси, които са нужни като дизайнери, уебдизайнери и пр., съществуват като ресурс, което дефинира една средна и голяма компания, в която SEO-то е имала шанса да се развива. Това са всички SEO ресурси, от които имате нужда, включително бизнес системни, ай ти администратори, всичко до което би могъл да се докосне един SEO специалист – от ай ти та-та до хората, които пишат контента – обикновено са вътрешни за компанията и вече съществуват като екипи. Тук не говорим SEO-то да пише блог постове, не говорим за една компания от 5-10 души, при която ролите са размити, има ясно дефинирани роли, има често йерархия, която се следва, има планинг, който не е препоръчително да се прекрачва, има разпределение на ресурси, има пазарлък за ресурси, има всичките тия неща, които са важни при всеки един проект, без значение дали е SEO проект или не…

Когато става въпрос за Enterprise, хайде малки и големи ще ги наричаме за по-лесно, защото Enterprise е едно друго понятие… Та когато става въпрос за малки и големи компании, това, което е еднакво от SEO гледна точка, са базисните блокове – URL архитектурата, която е важна и при едните, и при другите, мета датата също е важна и при едните, и при другите, контента е важен да го има, да се генерира и дистрибутира е важно, линковете, рипортинга и т. н. … Тука има 100% припокриване, като естествено големината означава, че за големите компании scale работи за хубаво и за лошо… Scale означава, че можем да променим един тайтъл, да го ролнем аут на петдесет хиляди страници и трафикът да има много хубава промяна за хубаво, но може да означава и някаква сезонност или някакъв погрешен начин по който се маха продукт от сайта и това да резултира на 5% от трафика, обаче 5% от сайт, който има един милион посещения месечно си е доста народ, което не е за пренебрегване… Накъсо, този scale се проявява като нож с две остриета – работи и за хубаво, и за лошо при големите сайтове на големите компании …

Другото, много характерно за големите компании е, че имат екипи, които не съществуват в по-малките компании – екипи по десет и даже петдесет души и т. н., особено ако компанията е по-технологично устроена или ѝ се иска да бъде… Там винаги има фронтенд, бекенд, има QA има бизнес системи, би ай бизнес интелижънс екипи, много често се работи с контрактори, защото има сезонност покрай проектите им…, има уеб презънс екип също така. Примерно, десет човека, които са на пълно работно време, поддържат уеб девелопмънта на сайта, всъщност всичко, което е техническа поддръжка на сайта – промени, миграции, редиректи и всякакви неща от този род… Това са все неща, които ги няма в по-малките сайтове и при по-малките бизнес фирми.

Друга интересна, поне за мен, специфика е следното нещо – при по-големите сайтове има два вида SEO проекти: при първия вид SEO проекти ти си собственика, това е нещо, което на тебе ти е дошло като идея, продал си го на някой, който има ресурс – време, пари или хора – да вършат тази работа и ти си отговорен за целия процес и за резултата, който ще представиш в някакъв момент; вторият вид SEO проекти, това са SEO проектите при които SEO специалиста, консултанта, екипа или там какъвто е мащаба на съответния бизнес, влизат само като консултанти, което означава, че това е някакъв бизнес проект… най-простият пример тук е ланчване на продукт и много ни е важно на този продукт да има оптимална органична видимост. Тогава SEO специалистът или екипът влиза на ниво консултант и той е като ухо и уста през цялото време докато тече този проект, като целта е, първо, да се използват възможно най-добрите практики докато се ланчва този продукт – на ниво URL архитектура, на ниво копи на ландинг страниците, на ниво интер линкинг с останалите части на сайта, портфолиото и т. н., ако е ланч на продукт… Ето това е много специфично за по-големите компании…

Аз лично докато съм работила в агенция и фрийланс за малко, съм работила доста малки сайтове – примерно, от 500 до към 5000 посещения на ден, с бизнес от 20 до 50 души – там няма такъв случай… там ти си имаш SEO проект, работѝ си по него, ето ти хикс пари и един девелопър, работѝ и не ни занимавай, а пък ние, когато искаме, например, да ланчнем продукт, да спрем продукт или да поискаме да си направим ребрандинг на сайта, или да искаме да мигрираме от домейн А към домейн Б… и т. н. , ти може и да не разбереш даже за тази работа…

В големите сайтове подобно нещо е живо самоубийство, бих казала… в смисъл, ако тръгнеш да го правиш, няма да си намериш трафика като се върнеш … така че това е доста специфично за по-големите сайтове. И още нещо специфично при тях, за което споменах малко в началото – при големите сайтове целият ресурс от хора, необходими на човек (имам предвид SEO човек), този ресурс го има в компанията, особено ако тя е технологична компания. Много добър пример е Прогрес, Телерик – там има, примерно, 700 души много технически грамотни хора, те са инженери, девелъпъри и т. н. , те пишат на такива теми, защото продуктите на Прогрес са такива…

Голяма част от тях имат пълен достъп до сайта, нямат нужда някой да ги редактира или да чакат одобрение…, т. е. там са стотици хора , които имат „карт бланш“ да пишат по сайта необезпокоявано като почнеш от продуктовия му департамент, като минеш към продуктови хора, като минеш през съпорта… Примерно, има няколко стотин хиляди форумни страници, където всеки си пише каквото си иска и никой в нищо… (не ги спира, не ги ограничава…) е, естествено, това съдържание ще се модерира, но ако не се сложи, не би имало SEO гайдънс – какво правим, какво не правим, какво е позволено и какво не е позволено… пък и, не дай си Боже, да ги правим тези огромни сегменти от сайта… Това също е много специфично за големите сайтове – има вътрешен ресурс, обикновено този вътрешен ресурс вече твори нещо, което влияе на SEO-то и ако искате да го ползвате за SEO проекти, тогава трябва доста усилия, за да убедите някой над вас или шефа на тези хора, че идеята, която имате си заслужава да отдели 10% от времето на хората си за следващите два месеца, да речем, да отговарят на Q and A въпроси. Подобно нещо никак не е лесна работа, защото ресурсът е обект на доста търговия, на преговори и пр., което е нормално в крайна сметка…

Такива са по-основните специфики на големите компании… Приликите са, че елементите на SEO са едни и същи (и в големите и малките компании), спецификата на големите е огромен scale и това, че голяма част от ресурса, който ви е нужен за да деливърнете нещо супер от SEO гледна точка обикновено вече съществува вътре в компанията, но трябва да си го поискате, то не е на тепсия… (поднесено), по-точно – трябва да знаете как да си го поискате и да го изтъргувате, което е много трудно всъщност…

Типично пак за големите компании е, че всеки отдел, без значение на неговата функция, си има цели, има си планинг, има си роад мап, според това какво върши и т. н. … Трябва да сте много добър, за да успеете да се наместите в род мапа с вашата идея и да преговорите някой да ви даде ресурс за нейното осъществяване…

Борислав Арапчев: Виждаме, че мащаба е много по-голям на процесите, на пътя на работа и въобще нивото е по-високо…

Лили Грозева: … просто е по различно при големите компании, в смисъл има други предизвикателства… Аз не гледам (като оценка) на ниско или на високо ниво е (това, което се извършва), а (при сравняването) просто (се констатира, че) е различно…

Борислав Арапчев: Като друг момент от нашата тема възниква въпросът: Как се обработва този голям обем от данни, от информация? С какви инструменти правим анализ на тази информация, за да подобрим нашата стратегия и да постигаме по-добри резултати? Съответно, как менажираме процесите в нашата работа?

Лили Грозева: Инструментите са що-годе популярни и аз ще споделя тези, с които работя, но първо ми се иска да мина през процесите, защото именно те обуславят инструментите… Когато е ясен процесът, който работи или каква е спецификата на даден процес, тогава става ясно от какъв инструмент имаш нужда.

Особеното при процесите е, че са много трудни и много комплексни, когато става дума за голяма компания. Ще дам един пример, с който всеки колега, който ме слуша, ще ме разбере, защото го е правил – със SEO одит…

SEO одитът сам по себе си изобщо не е кой знае каква трудна схема – има милиарди темплейти, подхода и т. н. – всеки е правил SEO одит… Но SEO одит на голям сайт е много трудна задача, защото различни части на сайта се обслужват от различни хора… Всяка технологична компания има някакъв софтуер, има продуктови страници, има документация, страници от типа на уебинари, уайт пейпърс, блог задължително, (още не сме се отказали от блоговете)… и всеки един от тези сегменти на сайта, които могат да представляват десетки хиляди страници, се обслужват от напълно различни хора, които представляват тотално различна част от цялото това нещо…

И ако един SEO специалист или SEO екип, или външен агент консултант тръгне да прави SEO одит, а всички знаем, че има домейн левъл зависимости, по-скоро сайт левъл зависимости, които влияят навсякъде. Не можеш до отидеш, примерно, да разделиш сайт одита на сегменти, което е изключително трудно и много често е безсмислено точно поради тези сайт левъл неща, които влияят – примерно интер линк билдинга. Как да отделим, например, само блога и да одитираме само него смислено така, че да влияем на цялото това нещо и то да има някакъв ефект? Това е безкрайно трудно… И в крайна сметка това, което се получава най-често – SEO специалистът прави един одит, който касае де що (всичките) екипи в компанията… – от ай ти тата там нещо дето трябва да направят, примерно, с някакви пренасочвания, до контент хората, които трябва да си оправят тайтълите, дескрипшъните или пък програмистите, които трябва да напишат някаква програматика, тайтъл и дескрипшъни, през съпорт хората, които трябва да напишат превъзходен контент… всички те трябва да направят някакви неща. Всъщност тук има хиляди неща…

В малките сайтове има двама-трима души, които би касаело такъв одит, но в една голяма компания това може да са супер много хора…, това може да са буквално по двама-трима от всеки екип от множеството екипи в тази компания…, което много усложнява такива елементарни неща като одита… Същото се отнася и за топик рисърча, същото се отнася и за контента… Много е трудно да изолираш част от даден сайт, който работи и има много сайт левъл зависимости и да я дадеш на екипа хикс, понеже там си договорил ресурса да свърши нещо, докато останалите петнадесет екипа нямат време (ресурс) за тебе, защото си имат други приоритети за това тримесечие и … така … Това е много голямо предизвикателство при процесите…

Борислав Арапчев: Има въпроси от аудиторията… Според теб, важен ли е анализа на сървър лог файловете? Какъв е правилния подход към него и какви са инструментите, с които да го правим най-добре?

Лили Грозева: Сървър лог файловете като цяло са важни, но ако трябва да съм честна, аз съм правила анализ с такива инструменти преди повече от десет години… Не съм имала просто такъв use case, в който да ми се налага да стигна до лог файловете и там да търся някакъв възникнал проблем… Да, като цяло, данните, които събираме, са достатъчни и без това. Иначе съм попадала на различни компании, които препоръчват разни инструменти – например, Deep Crawl редовно го препоръчват, Log IO също е много популярен, но аз лично не съм работила с тях и не мога да изказвам мнение…

Борислав Арапчев: Да, има много на пазара и то трябва да имаш проблем в тази област основно с ботовете най-вече, за да видиш в лог файла какво се случва и къде е казуса, който трябва да се разнищи…

Лили Грозева: … така е, да. Другият въпрос сега ли или по-късно (да отговоря)?

Борислав Арапчев: Ами ако искаш и сега, като сме започнали… Според теб, доколко е важна вътрешната link структура на сайта и какво препоръчваш ти за такъв анализ? Дали трябва да правим одит на някое отделно от боди мейн частта, хедър футър и sidebar – да ги отделяме като тежест, като качество?

Лили Грозева: Като качество, по най-добрите практики, които аз гледам да следвам, защото скейла може да изиграе и да направи изключително лоша беля, аз ги приоритезирам… Боди текст линковете са доста по-важни отколкото… …, но нека да дам една стъпка назад, за да обясня това…

Като цяло хедър футър и сайт бар чисто като навигационни елементи ги има в повечето средни и големи компании… Те са част от най-добрите практики, които ю екс екипите използват, т.е. в дизайн или в дев екипите има ю екс колеги, които са отговорни за навигацията. Там сайтовете, които работим, са в най-добър синхрон с най-добрите практики. Там много трудно може да мине да си направиш някаква екстравагантна идея с футъра, със сайт бара или нещо от този сорт…

Борислав Арапчев: … футър линк, който го имаш десет хиляди пъти… 🙂

Лили Грозева: 🙂 … не, това няма случай… В общи линии, при мен фокуса би бил боди текста, т. е. линковете, които са в боди текста, защото по подразбиране хедър футър и сайт бар са измислени откъм бест практисес и там не очаквам да има някакви изненади и екстравагантности… Обикновено ю екс хората предпочитат да се движат по утъпкани пътеки…

Борислав Арапчев: Да…, аз бих допълнил за хедър, футър, сайт бар и основната част, че по указанията на Гугъл за Гугъл quality raters и E-A-T алгоритъма от ръчно оценяващите сайтове, най-много приоритет отдават на основната част, на main контента, значи въобще линкове от хедър футър и сайт бар не само нямат обща стойност, но вече са дори вредни и би трябвало да се игнорират като цяло, това са остарели методи и е добре колегите да ги имат пред вид…

Лили Грозева: … да, те се преекспонират с години… минаха вече повече от десет години, когато хората си правеха експерименти да правят чудеса с футърите и сайт бара… и те в Гугъл се учат и си следят сигналите когато нещо стане „SEO практика“ сработила при двама и той го ролнал още при две хиляди, които го направили и Гугъл си ги усеща тези (некоректни) неща…

Борислав Арапчев: Нека да продължим по нашия план… Това, което ти каза за големите екипи, които работят с по голям обем от информация, там как се случва, когато имаме някаква промяна, идея или искаме да интегрираме нещо ново?… В малкия екип е лесно. Казваш: имам това и това като насока и утре то се прави веднага. А в големите, вероятно, това не е точно така?…

Лили Грозева: … изобщо не е така. … Даже съм имала не един и два случаи с по-млади и ентусиазирани колеги, пълни с желание да видят промени, ако може – вчера…☺, които бяха много фрустрирани, че тяхната идея, примерно, ако имплементираме schema.org, ще се имплементира, но вероятно чак след три месеца, когато екипа хикс има време от десетина часа да задели за тази работа…

Майтапът настрана, но, така е…
Една по-голяма компания в общи линии репликира всяко едно общество… Там има йерархия, трябва да си убедителен, да си продадеш идеята на подходящите хора, те пък да искат да те подкрепят и т. н. … Много е трудно…

Това, което мога да дам като насока, което при мен е сработвало … ако искате в една по-голяма компания идеите ви да стигат до резултат, някой да ги разработи, да ги тества и т. н., то … всъщност моя подход беше да правя вътрешно обучение, да разпространявам като памфлети всякакви добри практики за различни видове роли в компанията…, примерно, добри практики за хора, които създават контент, добри практики за хора , които правят ивенти, добри практики за хора от пиар екипа… Това нещо служи за две неща – първо, в огромен сайт в който 500 човека творят непрестанно, това е очевидно рискова ситуация в една или друга степен, но – второ, като цяло разпространението на добри практики е добра идея, защото хората много често не знаят какво правят и не знаят, че това, което правят вреди по някакъв начин, така че разпространението на всякакви гадлайни и пр. много добра работа върши…

Третото нещо, което на мен много ми помогна идеите ми да стигат по-далече, беше да се опитвам да участвам в разговорите, които са стратегически за промените в уебсайта. Пак всичко ставаше с много разговори, къде до диспенсъра за вода, къде да черпиш някого с кафе и почваш да му обясняваш… опитваш се да обясниш на хора, които редовно ръководят бизнес уебпроекти или разпределят ресурси, мъчиш се да им обясниш как SEO-то влияе на тези бизнес проекти, които те се опитват да реализират. И това е супер важно, защото нямаш място на срещата, където се обсъждат такива неща, примерно, сега ще ланчваме секция… или ние сега ще правим (това и това)… много често дори ти изобщо не знаеш, че има такива проекти, които някой ги инициира. Те обслужват бизнеса и само хората, които са отговорни по този проект, само те си знаят за него… и шефа му… ти разбираш пост фактум за тая секция или за този нов продукт, които се ланчва, или за тази нова кампания… не е толкова лесно да се окажеш на течение и да го чуеш всичко случайно… В интерес на истината, така е в една по-голяма компания…

Нещата, които на мен са ми помогнали е, вътрешна уернес, така да се каже, че има SEO услуга, която е вътрешна за компанията или ако си агенция извън нея, че можеш да помогнеш, че се правят обучения, които могат да ти помогнат в ежедневната ти работа така да я вършиш, че реално да подпомагаш тази органична видимост, а не да пречиш евентуално… В повечето случаи хората не че пречат, те просто не си взимат оптималното от това, че така или иначе, вече се е отделил ресурс, който работи, за да се случват тези неща.

Борислав Арапчев: Явно при големите компании това се получава проблем – не е добра комуникацията между различните отдели, няма добра чуваемост и просто някакъв отдел прави нещо, което смята, че е хубаво, но от SEO гледна точка може да е вредно или пък да пречи по някакъв начин…

Лили Грозева: Аз не смятам, че това е задължително някакъв комуникационен проблем. По-скоро различните роли в една компания си имат различни цели. Примерно, един девелопър когато работи върху някаква страница, той иска бутоните да работят, страницата да се зарежда, контента да се визуализира, както трябва да се визуализира… той, човекът, си има други приоритети, които са му важни…, а някаква дама или господин, които пишат някакъв блогпост за някакъв продукт, такъв човек иска да си напише, да си обясни този фичър на продукта какво прави… В смисъл, той не се интересува „ама какъв бил топика за което ще излиза този пост“; „ама тайтъла колко знака трябва да е…“; „да има или да няма линк към продукта … “ Това за него са допълнителни неща, които са важни за нас като SEO специалисти, но за него са някакъв субпродукт на нещо друго…

Така че не е толкова поради липса на комуникация, колкото факта, че различните екипи имат различни приоритети и според мене, с много разговори и с така малко влизане в тяхната адженда с обучение и с някакви такива неща насочване на вниманието… Те, хората, искат да помогнат, то не е проблем, никой, който съм помолила не ми е отказал…, те просто не знаят, защото си имат други неща на главата…

Борислав Арапчев: Добре. Благодаря ти. Искам да попитам каква роля играе автоматизацията, защото, както ти каза, тук се обработват големи масиви с информация. Доколко има автоматизация, къде помага, къде я използваш ти, достъпа до API-та и т. н.

Лили Грозева: Автоматизацията, разбира се, като всяко нещо, което е фактор, върши отлична работа… Даже, бих казала, че когато еволюираме инструменти по някакъв повод, SEO инструменти или рипортинг инструменти, винаги възможността за автоматизация, достъпа до APIs и т. н., дава приоритет на самия инструмент доста повече, отколкото цената, примерно… Със сигурност (автоматизацията) влияе много добре.

Какво друго още може да означава автоматизация? Автоматизация може да означава още и това – има много хора, които например, са свикнали да си гледат трафика в ексел… това не знам дали го знаете, но всъщност е много популярно – аз бях в шок… 🙂

Борислав Арапчев: 🙂 и аз съм в шок!…

Лили Грозева: Ами да… така обичат… Data Studio не е достатъчно добър. Всъщност всякакви плъгини и интеграции, които са възможни с аналитикс, да речем, и съответно визуализация и прочие, винаги е добре дошла.

Борислав Арапчев: Имаме и друг въпрос от преди, когато говорехме за лог файловете. Би ли дала някакви насоки за лог файл одит анализ със SEMrush, дали си го ползвала?

Лили Грозева: Е не, аз обясних, че с лог файлове не съм работила повече от десет години…

Борислав Арапчев: … отдавна, да.

Лили Грозева: Обаче явно интересът е добър, Боби, и трябва да…

Борислав Арапчев: … напоследък интересът към тях стана гореща тема, трендът се засили за лог файлове… ще отговоря на колегите…

Лили Грозева: Да, добре…

Борислав Арапчев: Имате ли при вас място за добри и за лоши практики – някаква част, където си записвате нещо, което работи добре или което вреди, някакви кейсове вътрешно, което да дава ползи на другите в екипа да си правят някакви справки?

Лили Грозева: Не, няма някакво RePO, където да събираме лоши практики… Като цяло лошите практики най-често идват от криворазбраната самоинициатива на някой девелопър (при контент хората по-рядко се случва) – обикновено някой програмист, някой човек, който си работи странички и има доста творчество в хед секцията на страниците, чел човека, че noindex-а служи за нещо, ама не разбрал и решил да види какво ще стане…:)

Борислав Арапчев: 🙂 …

Лили Грозева: … сложил там някакви мета рефреши, в смисъл, каквото му дойде на ум и от криво разбрано SEO той е искал да помогне, нали… 🙂 , да покаже участие в решението на проблема, но всъщност създава проблем… 🙂
Та , накратко, нямаме някакво RePo, някакво място, където да поддържаме лоши практики, защото могат да дойдат лоши идеи, аз от това се притеснявам.

Борислав Арапчев: Да, може би вместо тия памфлети, трябва да пуснеш някакви вътрешни документи, с които да кажеш – не правете това, това и това… 🙂

Лили Грозева: … 🙂 не, не и не! Не искам даже за добро да предизвиквам интерес към тази посока! … 🙂 Искам вниманието изцяло да е насочено към добрите практики, защото залозите са доста големи…
5% промяна в трафика може да означава много хора…

Борислав Арапчев: … да, много голям срив… за големите фирми 5% може да са много чувствителни… и да се отразят много видимо.

Проблем в нашата област е (и ти го знаеш това!), че много пъти на клиента трябва да му обясняваме и да го убеждаваме в ползата на SEO като канал за най-ефективен трафик. Как го постигаш ти това нещо, по какъв начин обясняваш, убеждаваш екипите, с които работиш, а и клиентите, че SEO е полезен канал, че е, според мен, може би, едно от най-ефективните неща? То и затова ние го обичаме (става дума за SEO-то) и го работим…

Лили Грозева: Аз пак ще вляза малко на контра… В последните, може би пет плюс години, не ми се е налагало да обяснявам нуждата от SEO на клиент, на колега мениджър или на когото и да е било то за борба за ресурс и т. н. Всички знаят каква е ползата от SEO-то…

По мое мнение, проблемът (не знам обаче, дали толкова проблем е точната дума…), или е по-скоро драмата (за по-големите компании говоря), че когато в една малко по-голяма компания от 150 плюс човека с всичките екипи, които ги изредихме, пък не дай си, боже, там има и инвеститори, и SEO-то се отчита някъде навънка…, много е важно бюджета, който се отпуска било то за hiring, за обучения, чисто за заплати, което е най-голямото перо, може би…, този бюджет да може да бъде оправдан и SEO усилията, които тези трима човека на заплата ги полагат, много е важно да може да бъде обяснен (бюджетът), а по-страшното – да може да се предвиди…

Какво значи това?

За разлика от другите пера в маркетинга на някоя по-голяма компания, например, денджен, маркетинг копс – (тези, които изпращат имейлите), маркетинг адс, които са с всичките пи пи си? платформи, с които се работи и т. н., там е много по-лесно… Примерно, ако аз дам хикс бюджет за реклама, за инструменти или хикс – за заплати и за еди какво си и що си… и вкарам този финансов ресурс във вашия екип, то ще получа накрая толкова лийдс, толкова продажби… може да се предвиди ревеню-то и това е основното.

При SEO няма такова нещо! В смисъл, ти не знаеш ако напишеш десет блог поста, примерно… Най-простия пример ще дам – казваш, че целта ти е да дигнеш този месец трафика с 5% видяхме, че в по-голяма компания това е голяма работа…) и за тази цел ми е нужен такъв и такъв ресурс (нужен ми е още един човек на щат, нужно ми е да използваме контрактори, които да пишат по пет артикъла на седмица, нужно ми е да купим Deep Crawl, SEMrush или някакъв друг инструмент, т. е. трябват ми хикс пари да се заделят и човека, който е бъджет owner, естествения въпрос, който ще зададе, (а той трябва да го зададе, защото иначе не си заслужава поста) е – добре де, какво ще получим ние обратно като бизнес стойност за тия хикс пари, които ги искаш? И ти сега как да му кажеш, че… (ок!, човека на заплата – хубаво, инструмента е ясно…), но как ще му кажеш какво ти е value от SEMrush, примерно, финансово, чисто като пара? Колко струва SEMrush като стойност, която ще върнеш на бизнеса?… Как ще му кажеш с колко ще вдигнеш трафика с тези 5 артикъла на седмица и можеш ли да поемеш отговорност за това нещо??? Който знае как може, да каже как става, защото аз (не мога…), не мисля, че това е отговорност, която може да се поеме… В другите канали има такава предвидимост на ROI, вкарвам хикс пари, печеля насреща еди колко си… и там много по-лесно могат да се ангажират ресурси…

Това може да доведе до куриозни ситуации… Аз съм попадала на един или два сайта (не повече!), в които неорганичния трафик, т. е. платения трафик в какъвто и да е вид, е повече от органичния трафик… (всички други сайтове, които съм виждала, са на обратното…) както и органичния трафик е в пъти по-висок conversion rate, отколкото Гугъл Адс или Фейсбук Адс, или каквото и да е там друго… и това води до куриоза… – обаче, там имаш 20 човека на заплата, които правят реклама и двама SEO-та… Т. е. има много размествания на полюсите и това произтича от факта, че не можеш да предвидиш печалбата, поради което не можеш да оправдаеш ресурса, който да вложиш в това нещо… не можеш да контролираш това…

Борислав Арапчев: Това е реален казус и много голям проблем… Ти знаеш, че SEO не е точна наука и няма как да се прогнозира… Може да имаме страхотен вайъръл ефект, може и да не е толкова видимо, но това са рисковете на тази наша толкова интересна професия… Между впрочем, аудиторията много те харесва и пишат ни, че много ги кефиш като знания, като излъчване въобще, което е страхотно..

Имаме и много въпроси… Би ли препоръчала някои инструменти за аутомейшън тестове, които познаваш?

Лили Грозева: Какво означава аутомейшън тестове, в смисъл да правя тестове по автоматичен начин?

Борислав Арапчев: Да, нещо по-автоматизирано…

Лили Грозева: Аз не използвам аутомейшън тестове… Начинът, по който си действам, е доста класически… Примерно, искам да сложа фичер снипетс на Careers секцията на сайта, да го тагна като jobs и това правя – хващам тези сто обяви, които ги имам в момента, натагвам ги едно хубаво, правя си в SEMrush – си сетвам съответно… там може да си гледаш едни такива рипортчета за фичер снипетс – доста богато се оказва… и си ги следя оттам. Аз не зная, как се правят автоматични тестове, честно казано…

Борислав Арапчев: Да ти кажа, че и аз обичам ръчния подход, човешкия, защото колкото и да са добри използваните инструменти, винаги има неща, които те ги пропускат и един специалист с добър опит, който има стаж, око, усет, може да хване много тънки неща, които инструментите пропускат, но това вече е въпрос на практика и на подход.

Лили Грозева: Аз искам само още нещо важно да доуточня. Автоматичните тестове (поне аз така разбирам въпроса…) аз например нямам use case по простата причина, че независимо от това, че сайтовете са наистина големи, пак идва тази специфика, че те са разделени на части и различни части от сайтовете се управляват от различни хора… Т. е. ти може да имаш един сайт от половин милион страници, но той е разделен на 20-30 сегмента от доста по-малко страници… Така, че какво толкова ще автоматизираш да тестваш? Нямаш нужда от автоматично решение, според мен.

Борислав Арапчев: Предполагам, че колегите имат пред вид, че когато пуснеш тула да ти каже – имаш толкова дублирани заглавия, толкова редиректа… изсипва ти…

Лили Грозева: … а-а-а, Deep Crawl, добре…

Борислав Арапчев: …тогава да преминем към последната част на нашия план, тъй като времето вече напредна…

Лили Грозева: … само нека да отговоря на човека за автоматичния тест, защото аз пет минути по-късно разбрах въпроса…

Борислав Арапчев: Автоматични тестове правим за всички клиенти, а ако е по-голям сайта – за всичките му сегменти, като използваме Deep Crawl, който е кроулинг тул, очевидно… Използваме го като създаваме отделни проекти и сетваме на седмична или месечна база да се кроулират всички страници, които се падат в съответния сегмент. Следим всичките промени за съответния период. Колкото по-често се обновява сегмента или е по-важен за бизнеса – примерно, следим ландинг страниците, даваме пари за реклама да се рекламира някакъв сегмент от сайта, следим дали нещо не се е потрошило и дали няма някакъв конкретен проблем. Така че използваме Deep Crawl за автоматични тестове…

Борислав Арапчев: В тази връзка, Лили, е въпросът кой в твоята практика и в работата ти напоследък е най-сериозния DEV проблем или инцидент, който програмистите са създали или се е случил в работата ти и е предизвикал някакви големи технически проблеми или нуждата от намеса?

Лили Грозева: По някаква причина пренасочванията, тия редиректи се оказват винаги да си говорим на различни езици. Аз не съм най-техническото SEO на света ☺ … но голяма част от инцидентите, които е имало, са свързани с редиректи, с пренасочвания… Ти му казваш , направи пейдж мапинг редирект, да речем, а той отива и прави wildcard редирект от Ирландия до Китай… от Ирландия всичко води на едно място…

Иначе (ще ви разкажа това) като най-смешен DEV от серията „девелопър учи SEO“…
Някой беше сетнал на сайта на един доста голям автомобилен концерн и доста голям бизнес…, бяха сложили content expires 1999 г., та човека се чудеше защо не може никъде да си намери сайта… Аз дори не знаех как работи (този сайт)… Такива смешки имам …

Борислав Арапчев: …Последната ни част е за отчетността и за рипортите, това, което ние даваме като резултати на собственика на бизнеса, на клиента или на мениджъра… По какъв начин работиш в тази област, какви инструменти използваш, как и с какво си подреждаш материалите?

Лили Грозева: Две неща някак си са пак специфични. Едното нещо е, че в по-малка компания, особено ако е с техническа насоченост, обикновено хората, които дават парите и гледат отчетите, имат SEO грамотност – знаят какво е page bill, знаят какво е Unique visitor, Non unique visitor и така нататък… В по-голяма компания това е много по-малко вероятно да е така… Затова е важно, когато се рипорти в голяма компания да се избягва максимално нашето SEO lingua – в такива линкове, линк билдинг, тайтъли … Кажеш ли му тайтъл, човекът разбира (че това е) името на продукта, който си го е написал на маркетинговата страница централно. „ТАЙТЪЛ“ – никому нищо не говори освен на вас и на другарите по бюро… Така че това е много основно нещо…

Другото нещо, което е също популярно в по-големите компании е, че рипорта, който изпращате не знаете на кое бюро ще се окаже, най-просто казано. Ето защо е хубаво Data Studio – на кого му е стандарта рипортинг, той в реално време да рипортва и т. н. може да се свърже с различни инструменти, било то SEO, аналитикс и т.н. … И когато се окаже на такова бюро, тогава добра практика е да използвате легенди, да обяснявате кое какво е… Примерно, да отделите първия пейдж от Data студио и да разкажете какво показва този рипорт.

Другото, което смятам, че е супер важно и за което съм почнала да тръбя откакто съм станала SEO специалист, и което отвреме-навреме изплува от небитието като кейс, това е меренето на ранкингс.

Значи много обичам когато почнем да мерим ранкингс.

В малка компания това е иди-дойди, в смисъл, там ако собственикът и жена му, гледат ранкингс, това не е голям проблем, но когато сте в компания с 500 човека пръснати по цял свят…, това че Наталѝ еди коя си от Франция е потърсила дума от стаята си в Париж и ти си излязъл на позиция хикс, и имаш още петнадесет такива като нея хора, които днес ползват Гугъл също като нея и искат да им се отговаря на въпроси, защото имат там някакъв ранг в йерархията, това е голям проблем… Затова бих посъветвала колегите ми, пък и клиенти, ако има на уебинара, да избягват ранкингс като някакъв KPI, с който да измерват, първо защото е доста…

Борислав Арапчев: … персонализация, локализация и става много относително…

Лили Грозева: Да и второ – така рискувате SEO служителите, които имате в компанията, вместо да се занимават с някакви смислени проекти и наистина да създават стойност за компанията, да отговарят днес на десет запитвания – защо излизам на позиция хикс в Танганайка и т. н. Не го правете това! По-добрият вариант е да мерите органичния трафик, какъв в проценти е ръста в сравнение с останалата част от ‘чарта.

Друг смислен начин е броят на думите, за които излизате и Гугъл сърч конзолата и Семръш дават доста информация по въпроса. Чисто като бройка ако предния месец сте излизали, примерно, за десет хиляди думи, а сега излизате за дванадесет хиляди… явно…

Борислав Арапчев: … има ръст…

Лили Грозева: … да, има ръст. А не тази конкретна думичка, за която не се знае колко печалба ви носи… на трета ли, на пета позиция сте… ама от домашния компютър… това е абсолютна загуба на време и на ресурс на тия хора, които се опитват там да правят нещо…

Борислав Арапчев: Много добре го обясни и това е много полезно нещо, понеже има едно вманиачаване – „вчера сме били на пета, а днеска сме на седма позиция, ама защо така?“… Всички знаем за Гугъл денс, мястото откъдето търсим и устройството… Затова меренето на трафик, броя на ключови думи и други такива параметри…

Лили Грозева: … просто има по-ефективни начини и всеки един бизнес, независимо от големината му, има за цел в крайна сметка да се оптимизира ресурса му и ако си взел трима човека на заплата, които да се опитват да подобряват органичната видимост, то не ги карайте цял ден да са в обяснителен режим защо пейдж ранка от 7 падна на 6 и защо от позиция трета отидохме на 13… Това е загуба на време…

Борислав Арапчев: Ние сме към края на уебинара, време е за забавната част… Лили одеве се учуди, че има такова нещо…☺… Показваме снимката и Лили днес трябва да даде предложение за най-добър алт таг за нея. Ще помоля колегите също да я пуснат в чата, за да видят и другите за какво става въпрос… Може и вие да давате предложения, но ще очакваме Лили да предложи алт таг…

Лили Грозева: Аз ли да предложа? Мислех си, че хората трябва да направят това…

Борислав Арапчев: Не, днес сменихме регламента…

Лили Грозева: … сменихте формата?

Борислав Арапчев: …да… трябва да сме гъвкави… 🙂

Лили Грозева: Това е корицата на една книжка, която снимах в един супермаркет в Щатите, където бях преди месец и нещо… Много бях учудена, че на тези книжки там всъщност, за една-две годишни деца, продават рок история за хлапета… Но много ме впечатли това…

Алт тагът…, нещо кратко…, три-четири думи…, описателно, за да върши работа и на незрящи хора по принцип, ако браузърът не се зарежда читаво…

Борислав Арапчев: … да 🙂

Лили Грозева: … би било, примерно, бейби бук рок Хюстън?

Борислав Арапчев: … а това, мисля, е Слаш и Тина Търнър, ако не се лъжа и това е…

Лили Грозева: … Дейвид Бауи …

Борислав Арапчев: той ли е?… а, да!…

Лили Грозева: … Е, как?

Борислав Арапчев: … мой пропуск… Имаме и няколко предложения от аудиторията… Рок хистори фор бейбис … и т. н. …

Добре, Лили. Какво би казала като финални думи към аудиторията? Как да си планират техните стратегии и как да работят занапред, за да имат успех в онлайн средата, как да не изостават от тенденциите?

Лили Грозева: Ето нещо, което за финал бих казала… Първо, нека това да не е финал, нека разговорът на тази тема да продължава, защото имаме и все още се надявам да имаме средни и големи компании, на които да помагаме…

По-скоро това, което бих казала е, нека освен тези хард стилс SEO умения, които така или иначе доста от колегите са на много високо ниво, нека обърнат малко внимание, когато става въпрос за чисто личностните skills, под което имам в предвид (следното) … В една голяма компания е много важно да може да представиш идеята си по начин, който да може да добие популярност и подкрепа… много е важно да я представиш в ситуация, която е уин-уин, помогни ми да си направя фичър снипетс?, а пък аз ще ти помогна като си ланчваш гайда за еди какво си… ще ти помогна с URL-ите…
Като цяло, да се насочим към този по-личностен подход към хората, защото в една по-голяма организация може така (не зная как да го нарека?!)… образа на „кривия програмист“, или на „кривия…“

Борислав Арапчев: …дизайнер… 🙂

Лили Грозева: … дизайнер и там каквото и да е… (този образ) може да изиграе много лоша шега… Аз, за щастие, съм се родила екстроверт и такъв проблем съм нямала, но към хората, които са по-затворени, може би това е посока, в която паралелно с хард скилс в нишата маркетинг е хубаво да обърнат внимание…

Борислав Арапчев: Това е много хубаво пожелание, понеже наистина добрата симбиоза между различните специалисти и екипи в един бизнес, помага той да се развива, да расте и е важно отделите да си сътрудничат в името на общия интерес… Това е страхотно пожелание и много добър финал на нашия разговор днес…

Благодаря ви, колеги, че бяхте с нас, благодаря и на нашия екип от Serpact за подготовката на уебинара… Ще очакваме съвсем скоро, както колегите анонсираха в чата, че след няколко дена ще имаме уебинар с Бари Шварц, който е световно известен и много добър анализатор и репортер, журналист…

Лили Грозева: … питайте Бари за лог файл одит… 🙂

Борислав Арапчев: … да… ето имаме и първия въпрос…

Лили Грозева: … това е желана тема…

Борислав Арапчев: Абонирайте се за нашия ю туб канал, за да ви уведомяваме за новите ни материали видеосерии от нашия Serpask канал.
Лили, благодаря ти още веднъж, че беше с нас днес и сподели своя опит…

Лили Грозева: Аз също ви благодаря… Беше ми много приятно… Благодаря за поканата и успех на всички…